Биография на Красимир Балъков

Красимир Генчев Балъков е роден е на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Висок е 176 см. Футболната му кариера прминава през Етър, Велико Търново 1983-1990 г., Спортинг, Лисабон 1991-1995 г. и Щутгарт 1995-2003 г.

В "А" група с екипа на Етър има изиграни 143 мача и 35 отбелязани гола. С екипа на отбора от Велико Търново става шампион на Република България за сезон 1990/1991 г., печели бронзов медал за сезон 1989/1990 г., както и трето място за Купата на България през 1986 г.

С трансфера си в Спортинг Лисабон през 1991 г. Балъков се превръща в един от малцината български футболисти успели да пробият в сериозен клуб от Западна Европа, без да са носили цветовете на двата български гранда ЦСКА и Левски. С екипа на лисабонските "лъвове" Балъков изиграва 138 мача и отбелязва 43 гола. През 1995 г. печели Купата и Суперкупата на Португалия, финалист за купата през 1994 г., вицешампион през 1995 г. и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994 г. Обявен е за най-добър футболист в Португалската Суперлига през 1992 г. от в. "А Бола".

През 1995 г. Красимир Балъков е закупен от немския Щутгарт. С екипа на клуба той изиграва 236 мача и отбелязва 54 гола. „Магическото трио" Балъков-Бобич-Елбер прави фурор още в първия сезон на българина в тима. Носител на Купата на Германия през 1997 г., вицешампион през 2003 г., финалист за КНК през 1998 г., носител на Купа Интертото през 2000 и 2002 г. Определен е от привържениците на тима за най-добър играч в историята на Щутгарт.

За националния отбор на България Красимир Балъков дебютира на 2 ноември 1988 г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в Копенхаген). Последният му мач е на 30 април 2003 г. срещу Албания (2:0 в София). Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на Световното Първенство през 1994 г. в САЩ, където става бронзов медалист. Играе във всичките 7 мача и намира място в идеалния отбор на първенството. Участва и на Световното Първенство през 1998 във Франция, където изграе в 3 мача, както и на Европейското Първенство през 1996 г. в Англия, където записва също 3 мача. Избран е за Футболист №1 на България през 1995 и 1997 г.

Отказва се от активна състезателна дейност на 29 май 2003 г. с бенефисен мач на Готлиб Даймлер Щадион в Щутгарт.

Веднага след това става помощник-треньор на Щутгарт от юли 2003 г., като работи под ръководството на Феликс Магат и на Матиас Замер. От януари 2006 г. стартира и неговата самостоятелна кариера като треньор - поема швейцарския Грасхопърс, като подписва договор за година и половина. С Грасхопърс печели Купа Интертото, участва впоследствие в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА и е дълго време водач на класирането за сезон 2006/2007 в местната Супер Лига.

От октомври 2007 г. поема последния в класирането ФК Санкт Гален, а през декември 2008 г. е назначен за треньор на Черноморец (Бургас).