Биография на Deep Purple

Deep Purple е британска рок-група, взаимствали името си от песен, композирана от Peter De Rose. Групата Episode Six издава няколко сингъла във Великобритания през средата на 60-те. Тя се състои от Ian Gillan (вокали), Graham Dimmock (китара), Roger Glover (бас), Tony Lander (китара), Sheila Carter (клавиши) и Harvey Shields (барабани). Въпреки участието им в редица турнета, те не успяват да направят своя голям пробив.

През 1967 се формира групата The Flowerpot Men and their Garden, известна още като The Ivy League. В групата участват Tony Burrows, Neil Landon, Robin Shaw и Pete Nelson (вокали), Ged Stone (китара), Nick Simper (бас), Jon Lord (орган) и Carlo Little (барабани). Jon Lord преди е свирил за The Artwoods, Nick Simper е бил заедно с The Savages на Screaming Lord Sutch, където той свири заедно с китариста Ritchie Blackmore.

През 1967 бившият барабанист на Searchers Chris Curtis се свързва с лондонския бизнесмен Tony Edwards с надеждата той да ръководи групата, която Curtis смята да основе. Edwards се съгласява да финансира начинанието заедно с двама бизнес партньори от HEC Enterprises - John Coletta и Ron Hire.


След това Curtis се заема с формирането на групата, която се казва Roundabout. Той се среща с изпълнителя на Hammond Organ - Jon Lord, а после успява да убеди Ritchie Blackmore да се завърне от Хамбург, Германия, и да участва в прослушването за новата група. Самият Curtis обаче скоро се отказва, но HEC Enterprises, а също и Lord и Blackmore имат желание да продължат проекта, така че към групата се присъединяват бившите членове на групата Maze - първо басистът Nick Simper, а после и барабанистът Ian Paice. След първите им няколко музикални ангажименти и кратко турне в Дания през пролетта на 1968г., групата приема новото си име, предложено от Ritchie - Deep Purple.

През октомври 1968 групата има невероятен успех в САЩ с кавъра на Joe South Hush, от дебютния им албум Shades of Deep Purple. Освен това групата е поканена да участва в прощалното турне на Cream. През 1969 излизат още два техни албума: The Book of Taliesyn и Deep Purple, последният от които е с участието на симфоничен оркестър. След издаването на тези три албума и активното им участие на турнета в САЩ, Rod Evans и Nick Simper са отстранени от групата и тяхното място е заето от вокалиста Ian Gillan и басиста Roger Glover - и двамата бивши членове на Episode Six. В този състав групата издава сингъл, повлиян от популярния тогава мюзикъл Hair и кавъра на песената на Greenaway - Cook, озаглавен Hallelujah. Тези парчета не се радват на особена популярност.

Първото им грамофонно издание е Deep Purple in Rock, от средата на 70-те години, е последвано от британския Топ 10 сингъл Black Night. През 1971 е издаден вторият албум, Fireball, а хитът Strange Kind Of Woman попада в класациите. Така, заедно с Led Zeppelin и Black Sabbath, Purple поставят основите на това, което днес наричаме хеви-метъл, макар че по това време терминът все още не е популярен.

През 1972 Deep Purple планират да запишат следващия си албум, Machine Head, в казино в Монтрьо, но заради инцидент с палеж по време на предствление на Frank Zappa, записът на албума се е състои в съседен хотел - тази случка вдъхновява групата за написването на Smoke on the Water. Този албум е последван от концертното издание на Made in Japan, записан в Осака, който днес е считан за един от най-популярните концертни записи.

След оттеглянето на Blackmore, групата намира попълнение в лицето на американеца Tommy Bolin. Последвалият през 1975г. албум Come Taste the Band обаче е непопулярен сред феновете, тъй като той доста се различава от предишния стил на групата. Самият Bolin, който е и пристрастен към хероина, се оказва неспособен да запълни мястото на Blackmore. След особено мъчителното турне, имащо за цел да популяризира Come Taste the Band, бандата се разпада. По-късно Tommy Bolin умира от свръхдоза хероин по време на турне в Маями.

Членове на Deep Purple продължават успешната си музикална кариера в други групи като Rainbow, Whitesnake и Gillan, когато в края на 70-те и началото на 80-те години, с възраждането на хард-рока, се правят доста опити за повторно събиране на групата.

През 1980 Rod Evans, заедно с група неизвестни музиканти, правят няколко турнета в Мексико и САЩ, но тъй като в групата участва само един от първоначалните й членове, тази проява не се радва на добър отзвук от пресата и феновете.

През април 1984 Deep Purple отново се събират. Групата подписва договор с Polydor в Европа и с Mercury в САЩ. Албумът Perfect Strangers е издаден през октомври 1984г. Следва турне, което започва от Нова Зеландия и завършва в Европа през лятото на следващата година. Албумът бележи невероятен успех.

През 1987г. и 1988г. излизат албумите The House of Blue Light и Nobody’s Perfect. Междувременно във Великобритания се появява новата версия на Hush, за да отбележи 20-годишнината на групата. През 1989 Ian Gillan е отстранен от групата, след като отношенията му с Blackmore се обтягат. Негов заместник става бившият вокалист на Rainbow Joe Lynn Turner. В този си състав групата записва само един албум, Slaves & Masters (1990г.) и тръгва на турне. Въпреки успешното турне, много от феновете не са доволни от изявите на Turner.

След турнето Turner е принуден да си тръгне, тъй като звукозаписното студио желае завръщането на Gillan. Blackmore отстъпва и Gillan отнова влиза в състава на групата. През 1993 излиза албума The Battle Rages On. В края на годината обаче по време на упешното им европейско турне отношенията между Gillan и Blackmore отново се влошават, за да се стигне да там, че Blackmore напуска групата завинаги. На неговото място е привлечен Joe Satriani, който свири за групата по време на лятното им европейско турне през 1994г., но за постоянен наследник на Blackmore е избран китаристът на Dixie Dregs - Steve Morse.

След пристигането на Steve Morse, смятан за един от най-добрите съвременни китаристи, групата набира скорост. През 1996г. излиза приветстваният от музикалните критици албум Purpendicular. В края на 90-те години групата се радва на успех, благодарение на издадения през 1998 Abandon.

Следващите няколко години групата развива активна концертна дейност. Тя се запазва в този състав до 2002, когато един от основателите - Jon Lord, обявява оттеглянето си от групата, за да концентрира върху собствени проекти. Към бандата се присъединява рок-ветеранът Don Airey (свирил за Rainbow, Whitesnake и др.). През 2003 Deep Purple издават първия си от пет години насам студиен албум, Bananas, който се радва на особена популярност. Веднага след това групата тръгва на турне. През октомври 2005г., в 37-та година от съществуването на групата, е издаден албумът Rapture of the Deep, който въпреки че е записан само в рамките на няколко седмици, се оказва един от най-прогресивните албуми на групата през последните години и отново е съпроводен от мащабно турне.

Deep Purple никога не са се определяли като хеви-метъл група, въпреки че доста от хеви-метъл бандите не отричат тяхното влияние. Групата често променя стила си през годините, но винаги включва в състава си виртуозни изпълнители. В някои от превъплъщенията им могат да бъдат открити елементи от джаза и класическата музика.